Ръководството на Локомотив София разписа отпуската на още един треньор. След като неотдавна  Николай Гигов се раздели с Драгомир Окука, пращайки го на си „почива”, сега е ред на Димитър Васев. Дългогодишният защитник на столичните „железничари” загуби мача за Купата срещу Локо Пд и май ще се раздели с поста си. Да паднеш с дузпи от равностоен противник не е голям гаф и едва ли това е накарало оръжейния бос да вземе решението за отпуската.

След двубоя в неделя, Васев си отвори устата и каза неща, които нямаше как да не внесат смут у началниците му. В синтезиран вид те значеха само едно – треньорът няма цялата спортно-техническа власт и не е наясно с плановете за селекция. Фундаментално изявление на Димитър Васев. Поне за мен е такова.

Така въпросът за реденето на състава в Локо Сф отива на заден план, изместен от този за правата, с които се ползват треньорите в България. А те никак не са много. Излишно е да коментирам ветровитостта на поста, защото той е такъв не само у нас. Моделът с изкупителната жертва да е треньорът е модерен в доста страни, най-малкото, защото така най-лесно се снема напрежението от грешките на по-високо ниво. Но да се върнем в България и да погледнем към водещите клубове. Да вземем челниците в класирането към този момент – четирите софийски, Литекс, Черноморец и Локо Пд.

ЦСКА е извън всякакъв коментар. Случващото се при титаните трябва да влезе в учебниците какво НЕ трябва да е отношението към треньорите. Едва ли някой, извън кръга от „червени” фенове, може да изброи точния брой и ред на хората, които бяха начело на тима в последните 2 години.

В Левски работата е малко по-добре. Но само малко. Търпението липсва, гонят се бързи постижения, а както добре знаем бързата кучка, слепи ги ражда. Когато няма резултати и публиката ревне, Тодор Батков реже главата на старшията и храни масите с нея. Доказателство за това е фактът, че единственият оцелял бе Гонзо при положение, че той бе вся и всьо точно в най-яловата година на „Герена”. Батков обаче добре знаеше, че пипне ли легендата ще си набута автогол по-красив и от онзи на истинската Легенда във Вечното дерби.

В Локо София досега май се работеше що-годе добре. Докато Митко Васев не проговори и не показа, че и в „Надежда” работата не цъфти. Един от стабилните президенти така и не успява да извади по-дълготрайна европейска виза за своя отбор. Трудно е без публика и във вечната сянка на Левски и ЦСКА.

В Славия коли, беси, меси, вари, пече и яде Венци Стефанов. Там става каквото той иска и както той го иска. Не знам с какво се е занимавал преди да се роди като футболен началник, но специализираните му изказвания по отношение на играта са меко казано весели. Когато му скимне си гони треньорите. Да не говорим, че трансферите също са негов приоритет.

В Бургас като че ли показват правилната формула най-добре. Дългосрочен план с пълен картбланш към треньора, в случая Краси Балъков. Той не се пипа и коментира публично, без значение от резултатите. Така се прави! Друг е въпросът дали безбройните чужденци са най-добрият вариант за развитие на отбора, но това е желанието на треньора и то се изпълнява.

В Ловеч се доближават до бургаския модел. И там се вижда зачитане на поста, както и търпение към заемащия го да наложи своите виждания. Единствено не ми се понрави ситуацията през лятото, когато Ангел Червенков бе държан в неведение дали ще продължи да води отбора при положение, че спечели титлата.

В Локо Пд този сезон се случиха доста интересни неща. През лятото Христо Бонев  каза, че ще налага българи, но в течение на сезона стана ясно, че запазени титулярни места имат докараните от Коко Динев чужденци. После Зума щеше да ходи да лекува отдавнашен проблем в крака си. Легендарният локомотивец още си е на „Лаута”, но напрежението не е върху него. Ераносян заработи в сянка, като параван му бе Неделчо Матушев, преди бургазлията най-сетне да влезе изцяло в треньорското амплоа. Есенни бъркотии, доказващи, че и в Пловдив треньорският пост не е спокоен.

Всичко това идва да покаже, че в България е истинско явление наличието на дългосрочни планове, доверие, търпение и градивна съвместна работа. А ако погледнем на запад, ще разберем колко важни са тези характеристики за големите клубове. От днес за утре нещата няма да се получат.