Фен съм на Ливърпул от 12-годишна възраст. Отбора се докосна до сърцето ми онази паметна година, когато мърсисайдци направиха требъл, най-вече с мача за финала за купата на УЕФА (сега Лига Европа). Червените се изправиха във финална битка за трофея с безкрайно симпатичния ми тогава отбор на Алавес. Може би тук е моментът да отбележа, че по душа съм романтик и никога не съм подкрепял големите тогава отбори (Ювентус, Реал, Манчестър, Байерн). Да Ливърпул са отбор с велика история и множество титли зад гърба си, но тогава бяха просто бледа сянка на миналото си, а и честно казано тогава не съм и подозирал за славното им минало. По време на мача просто бях пленен от агитката и любовта, която струеше от трибините към играчите.

Като фен на Ливърпул (особено последните 2 години) много пъти съм се чудел на какво точно се дължи разликата в облика на отбора след сезон 2008-2009. След толкова много размисли и съответно и груби и нецензурирани изблици на чист гняв и умопомрачителна агресия, я към Рафа, я към някой незаслужил острите ми критики добре представящ се противников играч, най-вече към Хауърд Уеб - човека, който поне според мен безкомпромисно показва, че има нещо против любимия ми отбор, стигнах до няколко извода, който реших да споделя в този пост.(Отсега казвам че съм пристрастен и на моменти гледната ми точка, колкото и да ми се иска няма да бъде съвсем обективна, но поне за основната част от долоизложените разсъждения смятам че съм прав.)

Първо. Дори и през въпросния сезон (2008-2009) Ливърпул нямаха най-добрата селекция в Премиер лигата, вярно беше една от най-добрите, но все пак заемаше 5то място по пазарна стойност в Англия, а всички знаем, че основен фактор в съвременния футбол играят парите. Невепоятното представяне на отбора си обяснявам по следния начин: Неоспорим факт е, че Рафаел Бенитез винаги е знаел как да изтиска максимума от отбора в големите мачове. За това говорят триумфите му над Жозе Моуриньо и безспорно по-скъпата му селекция (тогава наставник на Челси), страхотните му победи срещу Реал на Бернабеу, както и на Анфийлд(тук за цена е излишно да се споменава), подигравката със спрягания за тогава най-добър отбор в Европа на Манчестър Юнайтед начело с носителя на златната топка Кристиано Роналдо на собствения им Олд Трафорд и много други. Дори и тогава отбора имаше своите издънки срещу отбори от средна дори и ниска класа, които обаче моментално биваха забравени на фона на феноменалните сблъсъци срещу горепосочените колоси. Съмнява ме тогава дори и най-отявлените критици на отбора да е задържал по-дълго спомена за някой слаб мач на отбора да речем срещу Хъл Сити или Мидълзбро. Тази година отбора играеше добре, на моменти невероятно, но тук държа да отбележа, че през въпросната година червените бяха съпътствани от небивал късмет по отношение на контузии, което с оглед на очевидно късата скамейка на отбора си е цяло чудо. (Естествено много хора ще кажат че скамейката на Ливърпул изобщо не е къса, но аз имам предвид и смятам че ще бъда ясен за всички, че стартовият състав беше ясен в 90% от двубоите за сезона, което недвусмислено значи, че в отбора беше ясно изразена разликата между титуляри и резерви.

Второ. Пределно ми е ясно, че в момента засягам една много болна на всички фенове тема, а именно американските собственици на отбора. Слава богу белезите които Жилет и Хикс оставиха в отбора бавно избледняват с всеки изминал мач и скоро всичко ще бъде просто един неприятен спомен. Жалко обаче че сега заради некомпетентността и алчността на две алчни американски(нация самоолицетворяваща се със стремежа към по доброто и по правилното) с ивинение прасета други хора берат наред незаслужени критики. Американците без срам крадяха от рекордните, както за клуба, така и за Премиер лигата тогава приходи като оставяха наставника без надежди за по сериозен трансфер с цел подобряване на конкуренцията в състава. Вместо това се стигна дори до напускане на жизнено важни за отбора футболисти, което повлия даже повече от очакваното както на терена така и извън него.

Трето. Един трансфер. Това е може би причината за която съм най-пристрастен, но знам че много хора ще се съгласят с мен. Трансфера на Чаби Алонсо в Реал Мадрид бе приет доста единозначно от феновете на отбора. Никой не искаше героя от 2005 да си тръгва, та той се беше утвърдил като един от основните футболисти в отбора и въпреки, че всички гледаха със захлас изявите на Стиви и Торес в атака имаше един футболист който допринасяше невероятно много за изграждането на играта, но някакси оставаше в сянка на любимците на KOP. Това е разбираемо до някаква степен, тъй като никой не влиза в youtube да гледа борбата в центъра на терена - всеки влиза, за да види поредното попадение на Торес. И все пак не съм убеден, че дори Чаби искаше сам да си тръгне, но така или иначе трансфера е факт и връщане назад няма. Факт обаче е и, че след напускането на испанеца в средата на терена зейна огромна дупка и опитите на Рафа да я закърпи с подръчни средства очаквано се провалиха. Казвам с подръчни средства защото от 35те милиона които получи за Чаби той използва 15 за привличането на контузения Акуилани, което беше изключително рискован ход, но с оглед на наличността в състава безспорно правилен. Аква просто не беше играч за английския футбол и след неубедителните му изяви шанс получи бразилеца Лукаш Лейва, който лично за мен е едно голямо недоразумение. Сега качествата на Акуилани ясно си проличават в Ювентус, където италианеца се представя изключително силно, а от това лято в отбора пристигна португалецът Раул Мейрелеш, който с всеки мач заиграва все по-добре и напипва темпото на играта в Англия. Личи си израстването, респективно и старанието и от мач на мач става все по-уверен. За мен той е най-постоянният играч на Ливърпул този сезон(Изключвам Стиви, защото той просто всеки мач, независимо колко важен се раздава от 1-ва до 90-та минута вече повече от десетилетие.). Лично аз като фен не крия огромните си очаквания от Раул и за момента съм напълно доволен от това, което виждам на терена.

Четвърто и последно. Медийните спекулации на острова винаги са били неизменна част от футбола. През сезон 2008-2009 Ливърпул някакси минаваше между капките и медиите запазваха добрия тон. Е уви следващата година за отбора бе писано почти толкова колкото за претендентите за титлата Манчестър и Челси. Журналистите не спряха да чоплят за най-малкото нещо свързано с отбора извън игрището. То не бяха трансфери на Торес в Челси, то не беше чудо. Колкото и да са свикнали публичните личности с обществения интерес към тях, това няма как да не се отрази по някакъв начин, бил той и минимален върху професионалните, а и личните аспекти от живота им. Рекордния брой статии пращащи основни футболисти на отбора във всевъзможни отбори не можеха просто така да изчезнат безрезултатно, без полагащото им се внимание. Това придружено с непрестанните битки на Бенитез със собствениците на клуба оставиха огромен отпечатък върху представянето на отбора през изминалия сезон и така над привидно непоклатимата позиция на Бенитез в отбора надвисна една растяща с всеки изминал кръг въпросителна докато не се стигна до напускането на мениджъра.

По този начин смятам че поне до някаква степен съм разяснил на какво се дължи огромната разлика в отбора отпреди 2 години и сегашния Ливърпул. Дано по бързо напипаме своя верен ритъм и Отбора почне отново да се мери с големите. YNWA

Пламен Константинов